Целта ни е да създадем „ядливи гори”, като комбинираме различни култури, които живеят в симбиоза. Те си помагат с хранителни вещества, сянка, способността си да задържат вода, обяснява Катрин Цанев, чиято ферма „Венец“ спечели второ място на наградите „Модерна ферма“, организирани от информационна кампания "Бъдещите лидери в селското стопанство".
Когато се връща в България, тя взема малко изоставено лозе от 50 дка в село Тодорово до Плевен. Идеята й е да създаде устойчива ферма със смесени градини. „Искаме да опазваме и дори да регенерираме земята, както и биоразнообразието. Използваме принципите на биологичното земеделие“, обяснява Цанев.
Още от самото начало тя работи с експерти от Balkan Ecology Project, с които заедно наблюдават какво е възможно да се отглежда на това място. „То се казва Сухи дол и наистина е много сухо. Търсихме начин да се справяме с по-малко ресурси и вода“, разказва младата дама.
Изготвянето на проекта продължава две години – от 2013 до 2015 г. Следва неговата реализация, като в момента тече процес на интеркропинг и перманентно земеделие. „Идеята е да не се стремим всяка година да обръщаме земята и да произвеждаме нещо с много труд, при положение че има много растения, които садиш веднъж, а ги береш всяка година“, твърди Цанев.
В своята ферма тя съчетава над 50 вида – и много повече сортове – плодове и зеленчуци, цветя, храсти, лимец и какво ли още не. „Тази практика е известна като интеркропинг, чрез която увеличаваме устойчивостта на културите срещу болести и вредители“, обяснява производителката.
В нейната овощна градина се прави един ред смесени овошки (ябълка, мушмула, дюля и какво ли още не), а до него още един ред с малини, къпини, арония и други храсти. Между тях има люцерна и други бобови култури, които са азотфиксиращи. „Ние ги косим и с тях торим. Подхранваме още със стара вълна и компост, който си правим сами“, разказва Цанев.
Идеята й е някой ден да отглежда пилета на пасищата между редовете на дърветата и прасета в горските площи. Днес между всяко дръвче има група от подпомагащи култури, като билки и цветя за опрашителите. „Правим буци от камъни за змии, които много ни помагат с мишките“, радва се фермерката.
На всяко дръвче се струпва слама и мръсна вълна. Вълната спира плевелите, задържа влагата и тори по естествен начин. Дъждовната вода се събира в няколко резервоара. „Така изкарахме една година без капка напояване, въпреки че е много сухо. Сега ни предстои изграждане на напоителна система“ разяснява Цанев.
От стари гуми правят езерца за животините. Запазени са много диви места, които са хабитат за полезни насекоми и други животни. „На едно място засадихме различни цветя. Което оцелее, догодина ще бъде присадено между дръвчетата, защото е проверено, че издържа“, обяснява производителката.
Фермата на Катрин Цанев се разраства с още 800 дка близо до Троян, в село Дебнево. На мястото на стара сливова градина първо засадили лимец, който подобрява почвата и дава слама и зърно. След това посели тревна смеска, която още повече облагородява почвата и чак тогава са направили интензивно насаждение от нискостеблени череши.
Тази година фермата очаква първия си добив от череши, като идеята е да се садят и други култури в междуредието. Цанев работи заедно с Швейцарския институт за биологично земеделие. „Посещава ни техен експерт, аз също съм ходила там, за да се уча от техния опит“, разказва тя.
Фермерката иска да затвори цикъла – не само да произвежда суровина, но и да я преработва в качествена и здравословна храна на достъпни цени. Има собствена сушилня и малка работилница. Тази година ще стартира със собствени сокове, сушени плодове, готови ястия.
„Идеята ми е фермата да се издържа сама. В нея се трудят вече 20 работници. Искаме да дадем доход и на възрастните хора в района, затова създадохме кооперация. Това е една част от социалната отговорност, която усещаме и искаме да постигнем с нашата работа“, заключава Цанев.
