Общата селскостопанска политика и нейното бъдеще след 2020 година остава основен приоритет както на Европейския съюз (ЕС), така и на България. Този път думата има евродепутат Момчил Неков, с коментар за Фермер.БГ относно идеите, стратегиите и приоритетите за бъдещето.
- Г-н Неков, гореща тема е ОСП. Какво се случва в Брюксел и кои са темите, които се обсъждат?
- Важното е да видим каква е връзката между Брюксел и България, за да не се получава отново, че едва ли не ние тук в Брюксел говорим против националните интереси. Два са основните доклада, които се обсъждат на европейско ниво, сега е горещата фаза, сега е време за предложения и приоритизиране на всяка държава членка. Надявам се да не се получи същото, както по време на българското председателство на Съвета на ЕС, т.е. в България говорим едно, а на европейско ниво не си отваряме устата, или нещото, което ни е дадено, ние не го оспорваме, а го представяме моментално като положително. Например, процента за намаление на директните плащания ние го представихме като положително, само че, за да представиш нещо като положително или отрицателно, трябва да видиш каква е референтната база преди това, какво е станало с другите държави членки, къде се намираш ти.
В България не виждам никакви мерки да са взети по въпроса. Или за стратегията относно секторите козевъдство и овцевъдство. Или за предизвикателствата пред пчеларския сектор. Тук нашата основна дейност е да защитим националните интереси, те да бъдат припознати в тези доклади и отделно да се борим за финансиране и за общ подход за селскостопанския отрасъл. Затова искаме ОСП.
Идеята на ЕК е подходът да е следният: стратегическите рамки да са направени на европейско ниво, а всяка държава членка сама да решава как да разходва средствата. От гледна точка на малформациите в България, 2000% увеличение на тиквите, смятам, че подходът трябва бъде общоевропейски, защото иначе може над 75% да отиват в определени семейства в България. Радвам се, че в страната има някакво узряване. Все повече средства да отиват в сектор „Плодове и зеленчуци” и „Животновъдство”, за да видим кои са нишовите сектори за България и те да бъдат развивани.
- Нали все казваме, че обичаме да гледаме в купичката на съседа. В този ред на мисли - какво е настроението при другите страни-членки? Кои са приоритетите, на които залагат?
- Тук по-скоро може да говорим за общи проблеми на европейския фермер. Намаляване на средствата за ОСП, предизвикателствата пред климатичните промени, намаляване на бюрокрацията и на злоупотреби. В България въобще моделът е сгрешен, няма я тази прозрачност, има една реактивна политика - този сектор тръгва да фалира, хайде да го подпомогнем. Земеделието е консервативен отрасъл. Там трябва да се действа предвидимо. Какво би станало след 5-10-15-20 години, какви дялове искаме да вземем, от кой отрасъл, как да се инвестира? Така че много от темите са общоевропейски.
Общо казано нуждите на Севера са различни от нуждите на Юга. На Изток са едни нужди, на Запад – са други. Например във Франция 95% от фермерите са обединени в организации на производители, докато тук в България този процент е 5. Руското ембарго засяга всяка държава по различен начин, но въпросът е как адекватно да отговорим на тези предизвикателства.
- Друга актуална тема, особено важна за България, е преходната национална помощ. Имате ли наблюдения – помощта повече вреди, или е положителна? Какво се говори в Брюксел за подпомагането по тази линия след 2020 година?
- Нямам точните анализи и данни, за да ви кажа. От една страна, това е от 2007 г. на референтна база. Това означава, че не знаем кои от тях са фермери, кои не са. Дали няма надценяване или подценяване на тяхната продукция. Безспорно тази мярка трябва да върви към намаляване и да се дават средства за глава животно и литър мляко. Тоест тези, които са реалните производители. Но ако няма такава преходна национална помощ, това означава, че ще има едно голямо сътресение на истинските земеделски производители.
- Кои според Вас трябва да бъдат топ три приоритетите в новата ОСП?
- Борба с климатичните промени, поддържане на високи стандарти, без пестициди, и осигуряване на достоен доход за фермерите – хората, които произвеждат храната, която слагаме на масата.
- Как би станало това?
- Чрез правилно разпределяне на средствата, които получаваме от Европа. И чрез национални доплащания и разработването на стратегии. Институтите в България е крайно време да бъдат модернизирани. Например, по доклада за биологичното производство, който ще влезе в сила през 2021 г., има огромен недостиг на биосемена и биорепродуктивен материал за животните. Ето една възможност за институтите.
Източник: Фермер.БГ