Ние имаме силни индивидуални примери, иновации на световно ниво, но говорейки за коопериране, където всъщност се случва голямата добавена стойност и промяната за цели сектори, там изоставаме, коментира Венелин Добрев – експерт международни програми и проекти
От три години той работи по проект, съфинансиран от програма INTERREG Europe. Заедно с 9 партньори от 8 държави обменят опит за това, как да се подобрят условията за внедряване на иновации в малките и средните предприятия в селските райони. Водещ е секторът на селското стопанство.
„Нашите проблеми не са само наши. На всички ни стягат обувките. Видяхме много полезни практики, които са напълно приложими тук. В повечето случаи те не зависят от вземане на политически решения или създаване на нови финансирания, а от промяна на начина на мислене на хората, които правят бизнес“, убеден е Добрев.
Той и неговите колеги проучват защо малките и средните предприятия имат проблем с внедряването на иновации, какви ги стимулира и какво им пречи. Те стигат до извода, че бизнесът има нужда от методическа подкрепа, за да получава информация за това, какво е достъпно и как може да се финансира.
„Разбира се, финансовите механизми не са перфектни, но над 80% от иновациите, които видяхме в Европа, идват от там, че хората са започнали да работят заедно. Те са осъзнали, че трябва да работят заедно, ако искат да оцеляват“, убеден е експертът.
Добрев дава пример с производители от Северна Италия. Те са регистрирали собствена търговска марка за региона, в която са заложили стандарти за всички. Рекламират я с общ бюджет и успяват да реализират по-добри продажби навън, защото обединяват средствата си за маркетинг. Така им остават пари за иновации и развойна дейност и с всяка година приходите растат.
„В нашето Патентно ведомството също може да се регистрира марка. Всеки производител може да заяви такава сертификатна марка, която да даде на колеги, с които да следват заложените стандарти, да рекламират заедно и да си изградят един много добър имидж. Въпрос на начин на мислене“, разказва Добрев.
Той дава и друг пример с млечни кооперативи в Гърция. Животновъди в район Лариса с малки ферми се обединяват и реализират своята продукция чрез собствена марка и млекомати. Те не търсят някаква широка обществена подкрепа, а обединяват бизнеса.
„При посещението на нашите колеги от другите страни по проекта им показахме добри практики от родни производители на розово масло от село Ягода, които изнасят в над 70 страни. Те са успели да затворят цикъла на производство – имат розови масиви, дестилерия, лаборатория, реализират собствена марка. Именно това е веригата за добавена стойност“, обяснява Добрев.
Според него фермерите имат нужда от подкрепа при внедряване на иновации, от получаване на информация за тях, от достъп на финансиране.
„Те нямат чисто физическо време да кандидатстват, да се оправят с нужната документация, за да видят кое, как, къде и защо. Затова предложихме да има тип ресурсни центрове, които са локално ориентирани и насочени към тях“, сподели експертът.
Резултатът от тези три години работа по проекта е пакет от мерки, които биха подобрили условията за внедряване на иновации. Той ще бъде предложен на отговорните институции, като Министерствата на земеделието и на икономиката.
„Ние, българите, не трябва да се затваряме в себе си, а да търсим полезен опит от ЕС, който сега е абсолютно наличен и достъпен. С различни информационни механизми всичко е на един клик разстояние. Липсата на финанси не е извинение за голяма част от нещата“, убеден е Добрев.