Десет са областите в България, в които земеделието формира над 10% от местната икономика. Те са най-бедните, с ниски заплати и висока безработица. Това каза анализаторът Петър Ганев пред БНР, като коментира данните на Националния статистически институт (НСИ) за структурата на икономиката по региони за 2017 г.
Числата сочат, че най-голям е процентът на земеделието в Силистра – 23%, и Видин – 18%. В тях добавената стойност на човек от населението достига 1300 лв. на човек. Тя обаче е далеч от онези 10 хил. лв., които могат да се видят в индустрията и услугите. Добавената стойност от услугите в София дори достига 23 хил. лв., посочва за пример Ганев.
Според него проблемът не е в земеделието. То може да бъде решение, но не е в състояние да направи една област богата. То може да носи много ползи и да осигурява конкурентоспособен износ, но няма как страната да зависи само от него, убеден е анализаторът.
Картината в Европа не е много по-различна, тъй като се обуславя от процеса на индустриализация на Западния свят. Земеделската икономика в миналото постепенно върви към икономика на индустрията и на високотехнологичните услуги. Статистиката на НСИ сочи, че у нас 67% е секторът на услугите и 28% е индустрията – стойности, които Ганев определя като устойчиви във времето.
По думите му инвестициите в индустриалните паркове в страната доведоха до ръст в индустрията, но само с 1%. Част от големите инвестиции са насочени към услугите, в частност за развитие на аутсорсинга в IT индустрията.
Анализаторът поставя въпроса до каква степен тези 28% индустрия е високотехнологична, с вложени знания и висока добавена стойност, или по-скоро е по-опростена. Въпреки развитието в тази посока, все още сме крачка назад от страните в Централна и Източна Европа, убеден е той.
Източник: Фермер.БГ