Най-големият ни страх в момента е свързан с бюджета и многогодишна финансова рамка (МФР). Защото, ако нямаме еднакви амбиции по отношение на парите в Общата селскостопанска политика (ОСП), тогава се опасяваме, че няма да можем да имаме общи амбиции и за самата политика, по отношение на приходите, предизвикателствата пред околната среда и развитието на селските райони. Това каза за Фермер.БГ Ян Маес, председател на Европейската асоциация на младите фермери (CEJA).
В крак с дискусиите за ОСП
Анализирахме предложенията на Европейската комисия (ЕК), които бяха представи през юни. Най-големият ни страх в момента е свързан с бюджета и многогодишна финансова рамка (МФР). Защото, ако нямаме еднакви амбиции по отношение на парите в Общата селскостопанска политика (ОСП), тогава се опасяваме, че няма да можем да имаме общи амбиции и за самата политика, по отношение на приходите, предизвикателствата пред околната среда и развитието на селските райони.
Затова бюджетът е една от ключовите теми за обсъждане. Разбира се, ние разглеждаме и новите стратегически планове, които дават повече гъвкавост на страните-членки, което може да бъде нещо положително, но също така има риск държавите членки да си поставят по-ниски амбиции или да наложим големи разлики на европейския пазар.
Освен това искаме и да увеличим инструментите за младите фермери. Това трябва да се случи, ако наистина желаем да отговорим на предизвикателствата на приемствеността между поколенията.
Свободата – ножът с две остриета след 2020
Стратегическите планове, т.е свободата, която вие дефинирате - тя има много възможности да бъде отчетена като добра идея. Реализацията като такава обаче е трудното нещо. Ако връзката между страните-членки, които правят националните стратегически планове, и ЕК е добра; ако те си поставят високи амбиции, тя може да бъде много положителна възможност. Но ако някоя от тези предпоставки не се изпълни, ще има голям негативен ефект върху земеделието. Това е предизвикателeн скок, който трябва да се направи. Опасяваме се обаче, че до този момент нито европейската администрация, нито националните администрации правят нещо по въпроса.
- Г-н Маес, непрекъснато чуваме как младите ще бъдат приоритет след 2020. Виждате ли реално нещо подобно?
- Радвам се, че задавате въпроса точно по този начин. Вярно е, наистина говорим много за младите фермери и приемствеността между поколенията, но сега е времето да трансформираме това в конкретна политика. Когато говорих за бюджета, едно от нещата, за които доста се страхуваме, са големите разходи по Втория стълб. Именно там намираме помощите за инсталации, инструменти за управление на риска, помощи за инвестиции. Те ще окажат негативно влияние върху ситуацията на младите фермери, много повече от положителните стъпки, които предприехме по отношение на рефинансиране от 2% по Първи стълб.
В тази връзка ние апелираме към рефинансиране по двата стълба, за да се убедим, че и по втория стълб страните-членки ще включат или ще прехвърлят част от бюджета си в помощ на младите фермери. Освен това ние виждаме, че в новите стратегически планове ще има и желание за комуникация между държавите членки, за споделяне на добри практики, защото има много какво да се направи на национално ниво, да се даде приоритет на кредитните мерки. Да се надяваме, че това ще се случи в новата ОСП.
- Кои са трите най-големи грешки, които отчитате в настоящата ОСП, и които се предполага, че трябва да променим в новата?
- Най-голямата грешка според мен в настоящия програмен период е, че при младите фермери не сме съгласни с историческите избори, които са направени по линия на директните плащания. Например схемата за единно плащане на площ не беше добра идея, според мен, както и преходната национална помощ. С тези схеми има възможност да останем без пари за активните фермери и също така тази дефиниция да не стигне до тях.
Същата е и логиката на инструментите за управление на риска, първо трябва да се изправиш пред риска, а след това да използваш инструментите. За да получиш инвестиционна подкрепа, първо трябва да инвестираш, за да я използваш. При директните плащания, трябва да имаш обработваема земя, а не просто земя, която много често е индустриална, или неправителствена, или фирмена. Така че директните плащания не са лош инструмент, но трябва да бъде реформиран.
- Споменахте „активен фермер”, какво трябва да значи тази дефиниция според Вас?
- Понятието има няколко периметъра. На първо място имаме негативен списък, който включва пенсионирани фермери, неправителствени организации, големи индустриалци. Пенсионерите получават доход от пенсионната система и не мислим, че трябва да имат право на директни плащания. Защото по този начин земята ще продължава да бъде в ръцете на старите фермери и да не е достъпна за младите фермери. Други параметри, които са определени на европейско ниво, са процент от минимум приходи, ниво на образование, опит. Процентът на минималните приходи трябва да бъде определен от всяка страна-членка, защото имаме различия в структурата. Нека да дам за пример моята страна – Белгия. Ние ще кажем, че поне 50% от приходите трябва да идват от активна фермерска дейност, за да бъдеш активен фермер. Но в страна като Финландия, където имаш атмосферни условия, които не ти позволяват да бъдеш фермер целогодишно, там може би ще определят 20-25%. Затова ще дадем свобода на страните-членки да определят този процент. Проблемът в момента е, че те все още не го правят.
Източник: Фермер.БГ