Бъдещата ОСП залага много на стимулиране обмена на знания

„В бъдещата ОСП се залага изключително много на стимулирането обмена на знания, които да отговорят на потребностите на обществото, да допринесат за опазването на околната среда и природните ресурси, борбата с климатичните промени и развитието на селските райони. В същото време това ще позволи на производителите да получават гарантирани доходи от своята дейност за повишаване на тяхната конкурентоспособност, устойчивост и ефективност.” Това заяви заместник-министърът на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева при откриването на VI-та научно-приложна международна конференция на тема „Европейското земеделие и новата ОСП 2021-2027: предизвикателства и възможности“. Тя подчерта, че не е случаен фактът, че в предложението за законодателна рамка за новата ОСП, е отредена основна роля на Системата за знания и иновации в земеделието. Тази система предполага засилен трансфер на знания и информация между университети, институти, съвети в земеделието, земеделски стопани, браншови организации и компании, разработващи и внедряващи научни проекти и иновации. Това, според заместник-министърът, ще засили трайно отговорността и приноса на науката към развитието на земеделието.

Заместник-министър Кръстева беше категорична, че по отношение бъдещето на Общностната политика в областта на земеделието, България настоява за приемливо решение по отношение схемите за преходна национална помощ. Държавите членки трябва да разполагат с достатъчно свобода, за да вземат решения относно разработване на ефективни мерки, заяви заместник-министърът. Като пример тя посочи, че обвързаната подкрепа е изключително важен инструмент за България. Той позволява финансиране на сектори и производства, които имат жизненоважна необходимост от такава подкрепа. „България не може да приеме предложеното от ЕК намаление в размера на финансирането за обвързана подкрепа, което би намалило подпомагането за секторите на животновъдството и плодовете и зеленчуците, които в настоящия период са обект на такова подпомагане.  За нас оптималните нива на обвързана подкрепа са 18% + 2% за протеинови култури, особено ако не се намери начин за запазване на преходната национална помощ”, посочи зам.-министър Кръстева.

Във форума, организиран от Института по аграрна икономика и финансиран от фонд „Научни изследвания”, участие взе и председателят на Селскостопанска академия проф. Мартин Банов.

Източник:
МЗХГ